Силицият (Si) - е неметален химичен елемент, принадлежащ към семейството на въглерода (група 14 [IVa] от периодичната таблица). Силицият съставлява 27,7% от земната кора, като е вторият най-разпространен елемент в кората, на второ място след кислорода. Това е твърдо, крехко кристално вещество със сиво-син метален блясък и е четиривалентен металоид и полупроводник.
Името силиций идва от латинското silex или silicis, което означава кремък или твърд камък. Първото изолиране и описание на аморфен елементарен силиций като елемент е извършено от Йонс Якоб Берцелиус, шведски химик, през 1824 г. Производството на нечист силиций е извършено още през 1811 г. Изолирането на кристален елементарен силиций е извършено едва през 1854 г., когато той е получен като продукт на електролиза.